БАКТЕРИАЛНА ОБРАБОТКА С НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ
Натриевият хипохлорит е сред най-широко използваните дезинфектанти в световен мащаб при обработката на вода, предназначена за питейно-битово водоснабдяване. Сред основните причини за това са бактерицидното действие, лесно прилагане и икономичност.
От друга страна, все по-често се повдига въпросът за образуването на потенциално вредни за организма, странични продукти при хлорирането. В тази връзка в много държави процесът на хлориране в пречиствателните станции търпи известни промени с оглед максимално ограничаване на рисковете, свързани с образуването на странични продукти- трихалометани.
– Най-опасното замърсяване на питейна вода е причиненото от човешки или животински екскременти или от канализацията. В тези замърсители се съдържат големи количества патогенни микроорганизми. За да се предотврати разнасянето на опасни зарази, унищожаването или неутрализирането на микроорганизмите е много важно водата да се тества за наличието на такива замърсители както преди самата дезинфекция, така и след нея, за да се определи дали процесът е пълноценен. Колко ще бъде ефективна дезинфекцията зависи от различни фактори. Голямо влияние за това оказва качеството на пречистваната вода – мътност, pH, примеси и т. н.
Факторите, които оказват неблагоприятно влияние върху ефективността, на процеса на дезинфекция са кратките срокове за контакт и ниските дози дезинфектант.
От голямо значение е да се следят количествата хлор, които се използват. Те трябва да са изчислени така че да са минимални, за да не вредят на здравето на човека, но достатъчни за да се извърши пълна дезинфекция.
– Дозирането на натриев хипохлорит се извършва с дозиращи помпи DLX-VFT с пропорционално дозиране, чрез импулсен водомер, за да се спази точната дозировка.
– За питейна вода минималната остатъчна концентрация на хлор трябва да е 0,2мг/л.
– За ефективна дезинфекция е необходимо контактът между водата и хлора да бъде най-малко 30 минути.
– Качеството на процеса зависи изключително много от стойността на pH на водата. Световната здравна организация препоръчва стойност на pH по-малка от 8.
Разтворът на натриевия хипохлорит може да бъде доставян на място в бидони. Не трябва да се доставя наведнъж повече от необходимото количеството за един месец, защото разлагането на натриевия хипохлорат предизвиква загуба на свободния хлор и увеличение на концентрацията на хлорат за сметка на хлора.
Процесът на хлориране трябва да бъде внимателно контролиран, за да не се допуснат проблеми, свързани с вкус и мирис. Поради тази причина за малки количества вода трябва да се цели използването на алтернативи на хлорирането. Избягването на предозиране често води до недостиг на остатъчен хлор във водата. Това се дължи на факта, че при движението си във водопроводната мрежа, хлорът с необходимата концентрация бързо се изчерпва.
За да се дезинфекцира водата, разтвореното количество хлор, трябва да е от 0,2 до 1,0 mg/dm3. Тази концентрация е смъртоносна за бакте­риите,вирусите и болестотворните зародиши, поради което методите за хлориране на водата се използват задължително при епидемии.Хлорът въздейства, когато концентрацията му е над 0,2 mg/dm³.
Остатъчният хлор след последното въздействие трябва да е не по-малко от 0,2 mg/dm3 чиста вода, ус­тановено след 30 минути от вкарването на хлора.
До­пустимата норма за остатъчен хлор е 0,3 до 0,4 mg/dm³܁.

НЕДОСТАТЪЦИ НА ОБРАБОТКА С НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ:
Във водата хлорът се свързва с органичните замърсители и така произвежда
токсичните трихалометани или хлорамини. Сред трихалометаните са карциногенният
хлороформ и въглеродният тетрахлорид. Колкото повече органична материя
(листа, клонки и т. н. ) има във водата, толкова повече тя се насища с трихалометани.

ПРЕПОРЪКИ:
Ако се налага да пиете такава вода – използвайте филтри активен въглен,или други
системи за пречистване – съдържащи активен въглен.